Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2009 06:03 - В труден момент се подава светлина
Автор: polipk Категория: Лични дневници   
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове:
0



В началото бе съмнението! Едно момиче на 14 години бе само в тях и не знаеше какво да прави. В този ден то си бе тръгнало по-рано от училище, защото не се чувстваше добре. Родителите му щяха да се приберат след 2 часа от работа. Полегна и задряма. Не успя да поспи много, защото се звънеше на вратата на дома му. Опита се да стане, но краката му омаляха и падна на земята. След 2-3 минути се изправи и отвори вратата. Видя непознат мъж. Той като я зърна пребледняла се уплаши и забрави да се представи. Помогна на момичето да полегне на дивана и го попита какво му е. То обясни, че е от бедно семейство, но в дома им присъстват топлота и уважение. Но това присъствие не може да помогне за проблемите му, защото е болно от "нещо" и ако иска да спаси живота си им трябват много пари. На лицето на мъжа се появи усмивка и обясни на момичето, че той е нейното спасение.

Прибраха се родителите и мъжът обясни, че баща му и бащата на болното момиче са братя, но не са го знаели допреди 1 седмица когато техният баща е починал. Тогава той разказал на единия си син, че има брат в България, но не се познават, защото той и жена му са се разделили, когато те са били малки и грижите за единия син е поел той, а грижите за другия - жена му. Той е бил много заможен и оставя богатството си на двата сина. Така мъжът, с който днес се запознаха тези бедни хорица, им донесе радостта в очите. Отидоха до градската болница, но се оказа, че болестта е в напреднало състояние и не могат да помогнат. Всички бяха много съкрушени. Преди 1 година когато можеха да помогнат лекарите на клетото дете, те нямаха пари. Сега ги имат, но е късно...

Мъжът предложи на болната си братовчедка и родителите й да я заведе в Лондон, където живее, тъй като там медицината е напреднала и ще помогнат със сигурност.

Прибраха се вкъщи, вечеряха с настроение и усмивка, макар и скромно, и клетото дете си приготви багажа. Малко неща взе, защото дрехите му бяха стари и братовчед й щеше да му купи нови. Лечението протече 2 месеца и момичето се завърна при родителите си здраво, не изостанало в училище /там му бяха намерили преподавател/, истинска дама и променен гардероб. Завърши училище, записа висше в Лондон и заживя в прелестна къща.

Това не е приказка, а действителност. Ето, че помощта винаги идва, стига да не я прогоним от нас. Тези бедни хорица са били напълно отчаяни, защото детето им е щяло да умре, но ненадейно получават помощ и детето им не само се оправя здравословно, но и постига да види и опознае други страни и народи.

Затова приемете един съвет от мен - мислете позитивно и знайте, че колко и да е коварен животът спрямо вас, винаги може да получите нужната помощ, да откриете светлината, която ще ви покаже правилния път и ще намерите голямо щастие, което сте мислили, че никога няма да успеете да откриете. Обичайте се и помагайте, за да ви помогнат и на вас.

И наистина в началото на нещо лошо има съмнение "дали ще успеем да го преодолеем", но то винаги се избистря когато отворим ръцете си за по-добър живот.

Бедни, богати ние всички сме хора и трябва да си помагаме - иначе умираме без да сме разбрали, че без помощ сме за никъде. Ако това момче не бе разбрало и помогнало на клетата болна братовчедка, тя нямаше да се спаси от неизбежната смърт. Но той помогна и тя се спаси. Можеше да задържи парите и да не потърси близките си роднини, но той направи точно обратното и е горд, че го е направил. Нека се почувстваме и ние горди и помогнем на изпадналите в бедност хора и нека не забравяме, че и те са хора като нас, просто друга съдба са имали!!!


Тагове:   момент,   болест,   бедност,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: polipk
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11313
Постинги: 3
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031